Със своята звездна кариера, продължаваща вече над четири десетилетия, Майк Стърн е едно от най-ярките имена в съвременния китарен свят. Илюстрация за това са не само музикалните партньорства на Стърн с изпълнители като Blood, Sweat & Tears, Били Кобъм, Майлс Дейвис, Джако Пасториъс, братята Брекър и Джо Хендерсън, но и 16-те му албума, шест от които са номинирани за Грами. Стърн е способен да наелектризира всеки почитател на жанра със своята комбинация от мощен рок-фюжън и изтънчени джаз хармонии, а склонността му към блусарски огъвания на струните е директна препратка към личните му китарни герои – Джими Хендрикс, Уес Монтгомъри, Джим Хол и Албърт Кинг.

Роден в Бостън на 10 януари 1953 г., Стърн учи в Бъркли, а през 1976 г., едва на 23 години, осъществява и първия си голям пробив с Blood, Sweat & Tears. Скоро след това Били Кобъм го включва във фюжън състава си Glas Menagerie. Следва и покана от легендарния Майлс Дейвис – Стърн участва в групата на Майлс заедно с Маркъс Милър (бас), Ал Фостър (барабани), Мино Синелу (перкусии) и Бил Евънс (саксофон).

Сред съзвездието музиканти, с които Стърн си сътрудничи се открояват саксофонистите Дейвид Санборн и Боб Бърг, барабанистът Питър Ърскин, басистът Джеф Андрюс и перкусионистът Дон Елиъс. През 1993 г. той получава наградата „Най-добър китарист на годината“ на читателите и критиците от списание „Guitar Player“, а следващите му два албума са номинирани за Грами – „Is What It Is“ (1994) и „Between The Lines“ (1996). През 1997 г. Майк Стърн записва „Give And Take“ с басиста Джон Патитучи, барабаниста Джак Дежонет, перкусиониста Дон Елиъс и специални гости в лицето на Майкъл Брекър и Дейвид Санборн.

През 2001 г. Стърн издава албума „Voices“, също номиниран за Грами. В записа участват вокалистите Ричард Бона, Арто Тунчбояджиян и Елизабет Контоману. Три години по-късно следва еклектичният „These Times“, отново с Ричард Бона, но и с участието на саксофониста Кени Гарет и Бела Флек на банджо. През 2006 г. Стърн издава „Who Let the Cats Out“, който му носи и поредната Грами номинация. Сред звездите в албума са Ричард Бона, Антъни Джаксън, Мешел Ндегеочело, Крис Мин Доуки и Виктор Утън, Рой Харгроув, Боб Франческини и Боб Малач, Дейв Уекъл и Ким Томпсън, Грегоар Маре и Джим Биърд.

На международния джаз фестивал в Монреал през 2007 г. Стърн е удостоен с наградата „Майлс Дейвис“ за джаз изпълнители, чиято работа е допринесла значително за обновяването на жанра.

През август 2009 г. Майк Стърн издава амбициозния проект „Big Neighborhood“ (също номиниран за Грами), в който списъкът със звездни участници включва Стив Вай и Ерик Джонсън, Есперанца Сполдинг и Ричард Бона, джем триото Medeski Martin & Wood, Дейв Уекъл, Тери Лайн Керингтън, Синди Блекман Сантана, Лайънъл Кордю, Крис Мартин Доуки и Линкълн Гойнс, Боб Франческини и Боб Малач, Ранди Брекър и Джим Биърд.

През 2012 Стърн получава наградата „Доказана легенда“ на списание „Guitar Player“.

Последният албум на Стърн, „Eclectic“, излиза през 2014 г. В него той си сътрудничи с друг китарен виртуоз – Ерик Джонсън. За разлика от предишния студиен запис „All Over the Place“, в който участват множество гост музиканти, „Eclectic“ е записан за три дни в студиото на Джонсън в Остин, Тексас, в далеч по-камерен състав. Освен двамата китаристи, в записите се включват Крис Мареш (бас) и Антон Фиг (барабани).

Дейв Уекъл е признат сред международната музикална общност като един от най-добрите барабанисти на нашето време, а кариерата му продължава и до днес след повече от 25 изключително успешни години.

Сред многото признания, получени от Уекъл, е въвеждането му в Залата на славата на списание „Modern Drummer“, което го провъзгласява за „един от най-добрите барабанисти на всички времена“. Наградите и почестите, с които Уекъл е удостоен от музикалните среди, са резултат от нестихващата му отдаденост към създаването на велики композиции. Невероятно динамичното и разнообразно свирене на Уекъл служи за вдъхновение на музиканти по цял свят, а в основата на всичко са солидните му познания и огромно уважение към музиката.

Роден в Сейнт Луис, Мисури, на 8 януари 1960 г., Дейв започва да свири на барабани на 8 години и се включва от съвсем млад в различни местни групи. Излиза на професионалната сцена едва 16 годишен. През 1979г. се мести на Източното крайбрежие, за да учи музика в Университета на Бриджпорт в Кънектикът. На 19 години Дейв е забелязан от утвърдени студийни музиканти като Стив Кан и Майкъл Брекър, а скоро получава и признание от величието Питър Ърскин, който препоръчва Дейв Уекъл за първия му голям концерт с групата „Френч Тоуст“. Басистът на състава, легендарният Антъни Джаксън, препоръчва Уекъл за турнето-завръщане на Саймън и Гарфънкъл през 1983г. Следват все по-чести студийни ангажименти с изпълнители като Джордж Бенсън, Пийбо Брайсън, Даяна Рос, Робърт Плант и множество други.

През 1985 г. Майкъл Брекър препоръчва Дейв Уекъл на Чик Кърия за новата му група Elektric Band. Така започва седемгодишното сътрудничество на Уекъл с Elektric Band и Akoustic Band, в резултат от което се раждат девет албума и три видео издания. Първият албум на Akoustic Band печели Грами.

Като соло изпълнител Дейв има девет издадени албума. През 1998г. той осъществява дългогодишната си цел да сформира състав, с който да обиколи света – The Dave Weckl Band. Групата издава пет студийни албума („Rhythm Of The Soul“, „Synergy“, „Transition“, „Perpetual Motion“ и „Multiplicity“) и един лайв албум, както и компилация от видеа и уроци, озаглавена „The Zone“.

Дейв Уекъл възприема себе си като човек, който постоянно се учи и достига нови хоризонти в изкуството на барабаните и музиката като цяло. Същевременно той се стреми да обогатява света със знанията си и изнася майсторски класове по цял свят при всяка възможност. За работата си като учител той споделя:

„Целта ми е да вдъхновя колкото се може повече млади (а и не толкова млади) хора да свирят, независимо дали на барабани или на друг инструмент. С целия негативизъм на света днес, смятам това за своя начин да допринеса с нещо позитивно към духовното щастие, от което музиката може да бъде част, ако й позволите. Затова родители, ако децата ви имат музикален талант, моля ви, позволете им да го развият!“.