РИЧАРД БОНА

Феновете го наричат „африканският Стинг“, критиците го определят като безупречен професионалист, но уникалната му способност да общува с публиката дефинира същността му най-добре – той е един наистина автентичен музикант. Ричард Бона владее гласа си със завидна лекота, свири виртуозно на бас, притежава неповторим талант за композиране и аранжимент, и сякаш е способен да засвири на всеки инструмент „от пръв поглед“. Всичко това позволява на африканския музикант да постигне безпрецедентна репутация и да се превърне в рядко срещано явление на международната джаз сцена.

Последният проект на Бона, “Mandekan Cubano”, тръгва от там, където спират Хуан де Маркос Гонзалес и американския китарист Рай Кудър с „Буена Виста Соушъл Клъб“. С Лудвиг Афонсо на барабани, Османи Паредес на пиано, перкусионистите Луисито Кинтеро и Роберто Кинтеро, и тромпетистите Рей Алехандре и Денис Ернандес, Бона полага основите на следващата вълна кубинска танцова музика.

Ричард Бона черпи вдъхновение от музикалното наследство на робите, които пристигат в Куба от Африка, говорейки на общия език Манде, както и от фолклорното творчество на Западна Африка и Куба. Чрез новия си проект, наречен съвсем подходящо Heritage, той проговаря на универсалния език на музиката, за да си помечтае за обединение между хората.

Камерунец по произход, Бона остава верен на корените си и включва африкански ритми във всеки свой албум. Първите три – „Scenes from My Life“, „Reverence“ и „Munia“ потвърждават неповторимата му способност да разказва истории в звук. Темите в албумите засягат международните обществени проблеми и отразяват желанието му да използва музиката, за да заяви своята позиция и да помогне на потиснатите. Като творец с мисия, той постоянно търси нови музикални територии и така се среща със звездата от Конго Локуа Канза и с композитора и певец от Антилите Джералд Тото. В резултат се ражда съставът Toto, Bona, Lokua, за който Бона пише няколко композиции и с който обикаля сцените на Франция. Следва концертна обиколка с Майк Стърн в Европа и съвместно с друг китарист, Казуми Уатанабе, в Япония. Ричард Бона участва и в тур състава на Пат Матини, както и като гост в два от албумите на Боби Макферин.

През 2004г. Бона получава ново признание – наградата за най-добър международен изпълнител на наградите „Victoires du Jazz“.

След няколко години на гост участия и продължителни турнета, Бона издава албума „The Ten Shades of Blues“, който илюстрира досега му с различните отсенки на блуса, с които взаимодейства по време на турнетата си в места като Сахел, Бразилия, Индия, САЩ и Камерун. Скоро след това Бона е удостоен с наградата „Антонио Карлос Жобим“ от международния джаз фестивал в Монреал. Той е седмият носител на наградата, почитаща изпълнители на уърлд музика, оказали влияние на еволюцията на джаза. Бона е носител и на престижната награда SACEM Jazz Award през 2012г.

През 2013г. Излиза „Bonafied“ – албум с характерната за Бона еклектична смесица от различни културни влияния, която, след множество турнета, награди и концерти, го е превърнала в един от най-утвърдените и търсени музиканти на своето поколение.