Самото споменаване на имената на Майкъл Лийг и Бил Лорънс кара човек да се сети за легендарната група Snarky Puppy. Минали са точно 20 години, откакто роденият в Южна Калифорния басист, мултиинструменталист и композитор Майкъл Лийг основа световноизвестната банда, която до момента е отличавана пет пъти с награда „Грами“. Пианистът, кийбордист и композитор Бил Лорънс е роден в Лондон и е част от групата почти толкова дълго, колкото и Лийг.

 Накратко казано, на 02 ноември в Дом на културата „Борис Христов“ ще слушаме двама изключителни музиканти, които досега никога не сме слушали в дует! Това е едновременно странно и вярно, тъй като Майкъл Лийг и Бил Лорънс свирят заедно от 20 години, но Where you Wish you Were е първият им дуетен студиен албум. Именно него ще чуем във втората вечер на Plovdiv Jazz Fest.

 Майкъл Лийг тук заема съвсем различна роля от тази, която изпълнява в Snarky Puppy. В Where you Wish you Were той свири основно на уд и други акустични струнни инструменти. Лорънс и Лийг са решени да направят нещо напълно различно от Snarky Puppy, който е толкова грандиозен проект, че наскоро напълни лондонската Уембли Арена, чийто капацитет е 12 500 места.

Дуото обаче иска музиката да не надхвърля мащаба на дуета. Този проект им позволява да изследват интимността, крехкостта и яснотата, които съществуват в отношенията между двама музиканти. „Всяка една композиционна идея има голяма тежест и всичко има много специфична цел. Нямаше ритъм секция, зад която да се крием, наистина ставаше дума само за мелодия и акорди. И ние инстинктивно се опитвахме да създадем място, където хората искат да отидат, което да се чувства успокояващо. Мисля, че сега, може би повече от всякога, има нужда от такива места“, казва Лорънс.

 Силно изненадващ се оказва и особеният звуков и стилов характер на музиката. Бил Лорънс, който със собствените си проекти, а също и със Snarky Puppy, често залага на смесица от пиано и различни синтезатори, оркестрови аранжименти и дигитални звукови пейзажи, тук се фокусира изцяло върху възможностите на акустичен роял. А Майкъл Лийг, познат предимно като електрически басист, запален по джаза и груува, тук свири на редица предимно безгрифови струнни инструменти от средиземноморски и ориенталски произход – на първо място на уд, но също така и на специално конструирана акустична и електрическа китара, на западноафриканска лютня, наречена нгони. Всички тези инструменти имат свойството да имитират глас, а също така предлагат микротонални възможности, които далеч надхвърлят нормите на западната музика.

 Двамата музиканти обаче настояват, че този проект няма нищо общо с възпроизвеждането на каквито и да било регионални стилове и дълбоки корени. „Ние се стремим да създадем нещо, което да е уникално наше, дори и да запазва определени елементи от утвърдени музикални жанрове.“, казва Лийг. Това е вселена от лични, музикални и звукови влияния на двамата музиканти, която трудно може да бъде поставена в граници или да се категоризира. Тя може да бъде мислена по -скоро като речник, който позволява да проличи собственият отличителен начин на изразяване на двамата музиканти.