Финалният концерт на Plovdiv Jazz Fest (31 октомври от 20:00 ч.) ще бъде на виртуозното трио на американския джаз пианист Брад Мелдау.

След внушително количество номинации за последните 25 години, през 2020 г. Брад Мелдау беше отличен за първи път с „Грами“. Той получи престижното отличие в категорията „Най-добър инструментален джаз албум“ за Finding Gabriel.

Пианистът безспорно е сред най-задълбочените и влиятелни джаз музиканти днес. Той ще пристигне в Пловдив в компанията на още две джаз звезди – басистът Лари Гренадиър и барабанистът Джеф Балард. Формацията има концерти из целия свят още от средата на 90-те. Паралелно Мелдау развива и своята солова кариера, но солидна част от творчество му е свързана именно с неговото трио.

Днес дискографията му като лидер включва 25 албума, а още 16 са създадени в сътрудничество.

През последните три десетилетия, освен със своята банда, той работи с редица знакови джаз музиканти като Джошуа Редман, Пат Матини, Чарли Хейдън, Лий Кониц, Кърт Розенуинкъл, Марк Търнър и др. Записвал е с Майкъл Брекър, Уейн Шортър, Джон Скофийлд и Чарлз Лойд.
В началото на лятото излезе най-новият албум на Брад Мелдау и Orpheus Chamber Orchestra. Музикалният език на произведенията във Variations on a Melancholy Theme е комбинация от класическа форма с джаз хармонии. За първи път този проект се изпълнява на живо в „Карнеги Хол“ през 2013 г.

Миналата година той издаде и албума Suite: April 2020. Приходите от него Мелдау дарява на Американската джаз фондация, която е създала спешен фонд за подпомагане на музиканти.

Музика на Брад Мелдау е включена в няколко филма, сред които „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик и „Хотел за милион долара“ на Вим Вендерс. Той композира и целия саундтрак на френския филм „Съпругата ми е актриса“.

Брад Мелдау е забележителен импровизатор, който с огромен интерес съчетава джаз, класическа и поп музика. Той обаче се занимава много сериозно и с музикалната архитектура на своите произведения. В работата си често съпоставя и съчетава крайностите. Между импровизацията и формализма, Мелдау успява да създаде ефект на контролиран хаос. Изпълненията му са истински интензивно преживяване.