Този сборник ми дава възможност да наредя пъзела на онова десетилетие през литературата – филтърът, през който предпочитам да гледам на живота. Прибавих към собственото си усещане за 90-те думите на хора, с голяма част от които съм преживяла онези години, също и други, които ми е любопитно да чета и слушам, и така се получи една пъстра, чаровна, щура, емоционална панорама на близкото ни минало, казва Невена Дишлиева-Кръстева.
Заповядайте да завъртим заедно калейдоскопа от деветдесетарски истории, разказани от Ангелина Александрова, Борис Ангелов, Борислав Лазаров, Велина Минкова, Веселина Седларска, Веселин Златков, Георги Господинов, Димитър Коцев – Шошо, Деляна Манева, Десислава Желева, Евгени Димитров, Еми Барух, Ерол Ибрахимов, Зорница Христова, Ива Колева, Калояна Климентова, Капка Тодорова, Катя Атанасова, Марина Евгениева, Милена Делева, Мирослава Кацарова, Митко Новков, Наталия Делева, Петя Кокудева, Райчо Ангелов, Силвия Недкова. И допълнени с фоторазказ от Евгени Димитров и корица на Люба Халева.
Но това, което пиша, не е за четенето и писането, то е за болката, за загубите, за отнетата ни дълбочина и хоризонт, за усещането, че сме били еуфорично-патетични, а е трябвало да бъдем прагматично-скептични. Но не можехме. Просто не можехме. И днес не знаем, аз не зная, какви са моите 90. Какво се случи с крехките ни упования, с големите и не толкова големите неща, с простите цели, към които се стремяхме, какво се опитвахме да направим, какво направихме, къде са думите ни, онези, които можеха да направят нещата, които ни се струваха важни.
Но пък останаха някои приятелства.
(Катя Атанасова)
Книгата ще бъде представена в Пловдив на 1 ноември 2019 г., от 18 ч., в Bee Bop Café, в рамките на литературната програма, съпътстваща фестивала.
Снимка: Евгени Димитров