„Думи върху звуци“ събира писатели и поети, едни от които имат общо в писането си, други – съвсем различаващи се. Живеят на различни места, на различна възраст са, стилово и жанрово също са различни. Онова, което ги събира на Пловдив Джаз Фест, обаче е свободата.
Свободата в изразяването. Свобода да си спонтанен или размишляващ. Свобода да се забравяш в писането или мъдро да го „подреждаш“. Както джазът е свобода, така и писането, думите са свобода. Затова в „Думи върху звуци“ са заедно:

Недялко Славов – пловдивчанин, автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Експресивен и изключително метафоричен. Носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“. Романът му „Портрет на поета като млад“ е удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза. За него Недялко Славов е носител на наградата „Пловдив“ за литература.

Васил Балев – роден в Карлово, живее в София. Поет, автор на книгите „Злак” (отличена с наградата „Иван Николов” за млад автор) и „Стихотворения” (получила наградата „Иван Николов”). В поезията му образ и чувство връхлитат с варварска изначалност и първичност. И едновременно с това тя излъчва зрялост, съзнание за традицията, постигане на нови посоки в нея. Едно от най-впечатляващите и самобитни имена в днешната българска поезия, без преувеличение. В момента Балев е библиотекар в Народния театър.

Невена Цанева – все още ученичка във варненската Математическа гимназия и която, въпреки че е в последен клас, не знае какво би искала да прави по-нататък. Пише от малка, като това се е превърнало не просто в хоби, а и в начин на живот. Лауреат на много ученически конкурси, тя желае в бъдеще да се занимава още по-интензивно с писане и някой ден да издаде своя книга. Невена, въпреки че не го осъзнава (и слава богу), е истински талант, автор с хъс за писане, автор, който владее нещо толкова важно като саморефлексията и самоиронията, който обича думите, както и те него.

Слави Томов – живее в Бургас. Автор, който казва за себе си, че изследва експерименталния тип литература, гранична, жанровохибридна, разчитаща на визуалните ефекти и форми. Интересува го „играта“ в писането, пренебрегването на сюжетността. Автор е на „Междинните състояния на Грегор К“., 2005, роман, „Пътешествие до края на нощта“, 2006, разкази, „Другият живот на Бианка К., 2007, роман. Писането му може да бъде възприето и като изследване – най-вече на границите извън нас, в нас, в думите.

Иван Ланджев – поет, есеист и сценарист. Автор на стихосбирките „По вина на Боби Фишер“, 2010 и „Ние според мансардата“, 2014. Доктор по руска класическа литература, философ и културолог. Победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, 2009, носител на наградата за дебют „Южна пролет“, 2011, на наградата „Памет (на името на Георги Рупчев)“, 2014, два пъти номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2010 и 2014. Удивително зрял за възрастта си поет. Съвместяващ в стиховете си скепсиса от знанието и добронамереността към незнанията, грешките и любопитството към утре.

Димитър Ганев – само на 23, софиянец, завършил Немската езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, в момента – студент във Виенския университет. Печелил е първи награди в множество литературни конкурси, организирани от „Списание Едно”, книжарници „Хеликон”, БНР, фондация „Братя Мормареви”, сп. „Пламък” и други. През 2009 г. става най-младият лауреат на конкурса „Рашко Сугарев”. Текстовете му са излизали в повечето водещи издания у нас, публикува и на английски. Дебютната му стихосбирка се казва “Никол слиза по стълбите”, 2013 г., ИК “Жанет 45”, редактор Георги Господинов. Един от много обещаващите млади поети, в чиито стихове откриваме неочаквана интелектуална зрялост и пестелива елегантност, вкус и така неприсъщ на младостта естетически минимализъм.

Катя Атанасова – с издаден доста отдавна сборник с разкази – „Неспокойни истории“, 2006. Автор на пиесата „Да изядеш ябълката“, режисьор Ида Даниел, която се играе като независимо представление. Разказът й „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Автор е на единственото в България състезание за разказване на устни истории „Лига на разказвачите“, което се провежда от 2005 до сега. Предпочита да мисли за себе си като за читател, не като за писател. Музиката понякога й е по-важна от всичко друго.

Константин Кацарски (Koka Mass Jazz), група Блуба Лу – музикална среда